Като малка често пъзели редях,
ако беше нужно и часове над тях седях.
Струваше си, накрая всичко се нареждаше идеално,
А да си подредил нещата както искаш е чувство изумително.
Как всяко парче свое място си имаше
Едно парче само на точното място да не беше,
И красотата и картината се губеше.
Сега поотраснах, вече не редя детски пъзели,
сега се опитвам да наредя нещо по-сложно – живота си.
Един огромен, сложен пъзел съставен от по-малки.
Сега един по един ги редя, но това доста ме затрудни.
Признавам това е моя свят, моите мечти, но сама ли всичко да редя ?
Не е никак честно, както когато бях малка ще се разрева!
Точно в момента нещо важно ми липсва,
сякаш понякога нещо в пъзелите не пасва и нещата както искам не мога да сглобя.
Това ме мъчи, трудно заспивам и нещо не е в ред.
Чак и рими почнах да редя, куплет по куплет.
Сама – понякога, както и сега се чувствам
Просто явно някое важно парче пропускам!
Всичко от далече наред изглежда,
но не както искам пъзела се нарежда.
Просто има моменти, в които се чувствам сама,
Искам някои да ми помогне, както искам нещата да наредя!
За да не объркам нещо, някой да ми подаде ръка,
и както, когато бях малка и този пъзел да наредя.
