Той е тук! Знаех че ще дойде, чаках този миг още от миналия път,чаках го да ме поиска отново дори за един час! Е, тя явно не се е досетила че е бил тук иначе нямаше да дойде отново....знам защо е тук,но...да съм с него ли? Да защо не,този път няма да позволя да ме нарани той е тук само за една нощ и щом това иска ще го получи макар аз да го искам за винаги,но нали ме иска и аз го искам,какво толкова не мога да го отпратя....не не изключено,как та аз копнея да съм с него,само за миналия път си мисля....няма да изпусна момента, толкова го желая.....все пак все някога ще дойде пак, все някога, а аз ще чакам ще се надявам че ще проумее колко го обичам колко неща съм му дала, дотогава ще имам прекрасните спомени когато е бил до мен! Сляп ли е какво вижда в нея, щом е тук значи означавам нещо за него,но пак после си отива значи не му пука за мен.....не го разбирам, всеки път щом дойде и ме обърква още повече, какво иска в един момент е толкова страстен в друг сякаш ме няма,защо дойде,сега как да постъпя......аааааааааааа стига не не не мога,не мога БОЛИ ме не разбира ли спомените не ми помагат те само ми напомнят че всичко свърши, че не е мой.......стига не мога,това ме съсипва...съсипа ме, нищо не печеля само още спомени още болка,но го искам, искам да си с мен, ще те чакам защото те обичам, защото искам още от теб,сега.....и винаги!
Имало едно време един човек които цял живот пътувал на каде ли не....обиколил всички места, за които бил чул,всички места,за които смятал че ще му донесат щастие. Една вечер пътешественика сънувал едно място,едно поле покрито с бели камъни,но не успял да разбере каде точно е това място от загадъчния му сън. Човека знаел ,че му е писано да открие това място защото винаги щом сънувал някое място то му носело поука и най-вече щастие. Разпитал навсякаде и накрая открил ,че наблизо в едно градче има такава поляна,а пътешественика само това и чакал. Тръгнал на мига към въпросната поляна. Когато стигнал видял,че мястото е абсолютно същото,като от съня му,приближил се по близо до камъните и видял че на всеки камък имало име и години. Тогава той осъзнал,че това не е поляна, а гробище, но това не било всичко. Годините върху камъните били между 3 и 11 години – „Но това са били деца!” – помислил си пътешественика. Потресен от видяното той седнал на земята и започнал да плаче,тогава до него застанала една жена и го попитала:
- Защо плачете,какво е станало?
- Как какво не виждате ли? Какво е станало тук, че толкова деца са починали?
Тогава жената се засмяла и казала:
- В нашия град имаме традиция при раждането на децата родителите да им подаряват едно тефтерче и всеки път щом се почувстват щасливи да записват колко време е продължило щастието им. След смъртта на човека се събират всички моменти на щастие и ги записваме на надгробната плоча защото смятаме, че човека е живял толкова време колкото е бил щаслив, а през останалото той не е живял пълноценно. Затова тук са записани само щасливите години на човека, защото само те се смятат за живот.
Човека се замислил над думите на жената и ришил всеки ден да е благодарен за живота си и за това, което има и да не позволява никой да отнеме щастието му!
Тази история не е мое дело,просто смятам, че носи поука - живейте и бъдете щасливи колкото можете повече!
