Само за миг

Преди пречката дa те имам беше тя
после любовта ти към нея в миг отлетя.
Сега би трябвало да си с мен,но не си
и бъдещето с теб отново се оказа само мечти.
Преди въобще не те имах,и само за това мечтаех.
После се реших и ясно любовта ти поисках,
и я получих,но само за миг единствен.
По-добре ли е от преди?
Понякога се чудя,истина ли беше,или сънувах?
Този миг уж кратък,а след него само за нов и нов и нов бленувах.
Когато до мен беше,когато топлината ти усещах.
Когато усните ни топли се сляха,тогава за времето забравих.
Това,което исках наистина беше тук до мен.
Целунах те и ти сякаш от мен беше запленен.
Толкова едеално беше всичко,сякаше нямаше да има край,но истината беше друга.
Но въпреки това се чувствах единствената за теб,в този миг за мен идеален.
Затворих очи,приближих се близо до теб.
Усещах как сърцето ти биеше силно,бързо.
Отново те целунах,но усетих,че края беше близо.
Отворих очи и.....този миг идеален свърши,сама бях отново,
но утехата беше една,че поне те имах,
само за миг,но нали това исках,нали за това мечтаех.....нали?