Имало едно време един човек които цял живот пътувал на каде ли не....обиколил всички места, за които бил чул,всички места,за които смятал че ще му донесат щастие. Една вечер пътешественика сънувал едно място,едно поле покрито с бели камъни,но не успял да разбере каде точно е това място от загадъчния му сън. Човека знаел ,че му е писано да открие това място защото винаги щом сънувал някое място то му носело поука и най-вече щастие. Разпитал навсякаде и накрая открил ,че наблизо в едно градче има такава поляна,а пътешественика само това и чакал. Тръгнал на мига към въпросната поляна. Когато стигнал видял,че мястото е абсолютно същото,като от съня му,приближил се по близо до камъните и видял че на всеки камък имало име и години. Тогава той осъзнал,че това не е поляна, а гробище, но това не било всичко. Годините върху камъните били между 3 и 11 години – „Но това са били деца!” – помислил си пътешественика. Потресен от видяното той седнал на земята и започнал да плаче,тогава до него застанала една жена и го попитала:
- Защо плачете,какво е станало?
- Как какво не виждате ли? Какво е станало тук, че толкова деца са починали?
Тогава жената се засмяла и казала:
- В нашия град имаме традиция при раждането на децата родителите да им подаряват едно тефтерче и всеки път щом се почувстват щасливи да записват колко време е продължило щастието им. След смъртта на човека се събират всички моменти на щастие и ги записваме на надгробната плоча защото смятаме, че човека е живял толкова време колкото е бил щаслив, а през останалото той не е живял пълноценно. Затова тук са записани само щасливите години на човека, защото само те се смятат за живот.
Човека се замислил над думите на жената и ришил всеки ден да е благодарен за живота си и за това, което има и да не позволява никой да отнеме щастието му!
Тази история не е мое дело,просто смятам, че носи поука - живейте и бъдете щасливи колкото можете повече!
Няма коментари:
Публикуване на коментар