Моят свят през моите очи

Чистотата в невинните очи гледащи все напред
виждащи света в ярки цветове с любовта навред.
Усмивката грейваща на лицето, идваща от мисълта,
че точно в нея може някой да види любовта!

Блясъка в очите, идващ изцяло от оптимизмът в душата,
заменен понякога с тъга личаща с блясъка от сълзите в очите.
Замисленият поглед мечтаещ на далече спомнящ си миналото,
виждащ ярките, красиви спомени предизвикващи усмивка в настоящето.

Или пък празния поглед спомнящ си раните дълбоки
от онези искани прекалено много, но неосъществени мечти!
И как тогава сърцето в гърдите блъскаше, сякаш искаше „ Боли! ” да изкрещи!
И тогава се запали онзи огън в очите, потущен от сълзите горещи.

Или топлия, отдаден и изпълнен с любов поглед когато видеше любовта,
и макар да беше с романтична, нежна и чиста душа
в онзи поглед не липсваше страстта!
Сякаш беше едно малко дяволче с ангелски крила.

Понякога с ангелска усмивка и с невинност в очите,
понякога с дяволски поглед и страст в гърдите,
понякога тъжна, понякога засмяна
една загадка дори за мен самата.

Всичко това съм аз – с усмивка на уста
и с надежда в очите, с оптимизъм в душата
и с романтизъм в сърцето, аз ще чакам новия ден
с нови чувства и мечти за моето сърце осветен.

Краят на едно приключение

Лятото си отива като взима със себе си и последните слънчеви дни, вече на вън хората са прекалено облечени...само на мен ли ми се струва така? Просто бях свикнала с късите цветни дрехи, а сега свичко пак е сиво, и малко по малко и дните ни почват да придобиват този цвят, отново се връщаме към скучното ежедневие. Не, че не обичам зимата, напротив тя носи Коледа, а Коледата своята магия, но обичах магията на лятото, сякаш всичко беше възможно, чуствах се свободна готова само за приключения...готова да хване звездите! Хванах ги, изживях многооо приключения, какви ли не, сега останаха спомените и...снимки многооо снимки, да ми напомнят магията на лятотото. Не знам от каде идва тази магия, дали от това, че просто нямаш толкова задължения, или от слънцето сякаш самото то е щасливо и те гали с лъчите си...иска да ти предаде от неговото щастие и успява, или това си е просто една магия, а за чудесата обяснение няма, нали за това са толкова специални. Планирах лятото си представях си го много пъти, накрая то беше различно от представите ми, но това не го направи по - малко хубаво макар, че има неща, които не исках да са точно така, неща които са ме натежавали и дори засмяното слънце не е могло да засмее и мен, но въпреки това, въпреки тези моменти лятото успя да ме завладее напълно с магията си...много спомени, танци, тен, купон, усмивки, прегръдки, целувки, много страст, страст към всичко! Сега приключението свърши, гледам назад и всичко ми липсва не съжалявам за нищо, дори за грешките, дори за сълзите, защотото и такива имаше, защотото и те са част от приключението, те помагат да видя хубавите моменти, които мога твърдо да заявя, че са многооо повече. Всеки миг, всеки спомен остава белег в сърцето ми, за жалост имам лоши белези, но всеки приятен спомен заличава малко по малко раните...през това лято имах много красиви спомени, които излекува много и ме заредиха с положителна енергия за дълго и сега се чувствам добре, жива готова и чакаща новото лято носещо новата магия и новите приключения, но преди това трябва да мина през други приключения, все пак идва Коледа, една различна магия със свой собствен чар, а след това Нова година...кой знае може тя да ми донесе подарък, които неочаквам!