Различни

Днес се замислих за различната гледна точка, колко различно може да изглежда нещо в очите на всеки отделен човек или в очите на един и същ, но погледнато от друг ъгъл, колко неща можем да осъзнаем, ако погледнем за малко по различен начин, колко хора можем да разберем и да обясним защо и как са постъпили. Може и да си спестим много – да си спестим очакванията и напразните надежди, да си спесим болката и разочорованието от дадено деиствие на някой, защото, ако бяхме погледнали от другата страна щяхме да разберем да го видим, да знаем и нямаше да боли толкова. Това ме наведе на друга мисъл – бихте ли искали да знаете, да сте предопредени за това което ще се случи или не за всичко, но за най – важните неща в живота ви или по- скоро за лошите, за загубата на нещо или на някой, по – лестно ли ще е ако знаем, ако знаем и го очакваме? Тук пак или няколко гледни точки, което пак ме връща на предишния въпрос. Ако знаехте, че ще загубите нещо и го очаквахте как щяхте ли да забравите за това и да се насладите на сегашния момент? Нямаше - щеше да ви боли и всеки ден по един или друг начин да се сещате за това и болката от предстоящото да ви изгаря, не толкова силно, че да сте нещастен, но достатъчно, че да не сте щастлив напълно. От друга страна ако сте в неведение, ако напълно се отдадете на нещо, без да очаквате и да знаете, че малко по малко го губите, когато това стане, когато го видите и го осъзнаете, когато го загубите, болката ще доиде наведнъж с пълна сила и ще ви изгори, вас и всеки план, всяко очакване за бъдещето вече ще е невъзможно. Такаче ако знаехте нямаше да си позволите да планувате, щяхте да живеете за мига, до колкото е възможно, до колкото мисълта, че губите нещо и малко по малко се приближавате до този миг в който ще го загубите изцяло, от тази мисъл пак ще ви боли, болкта щеше да идва на части, всеки ден и така може би щеше да е по - поносимо, по – чесно. Може би, а може би не?! И тук пак стигаме до различните гледни точки, до различните хора и техните виждания, един би искал да знае да се опита да се предпази, да направи нещо, аз мисля че съм от тези хора, искам да знам истината, но от друга страна знанието изморява, измораваш се да се опитваш да промениш нещата, иморяваш се и дори докъто е твое, докато го имаш или се води че е така, ти пак не го осещаш, такаче разбирам и другата гледна точка, че по - добре е да не знаеш, макар, че рискуваш да те боли, но в крайна сметка при загубата винаги боли, а ако приемем, че вярваме в съдбата щом си загубил нещо значи така е трябвало, и ако приемем, че сме оптимисти, каквата аз обичам да съм, ще вярваме, че така е по – добре, или поне за момента, и ако някой ден е писано отново ще получим това, което искаме и по един или друг начин ще сме щастливи.