Пуста черно бяла картина -
душата ми е хем огън, хем е зима...
пламъците на яроста изгарят я,
а ледовете на самотата довършват я!
Души ме, изгаря, не си отива
тежи, стяга, не престава...
болката остава ми жестоки следи
в сърцето, където беше ти преди.
Скоро вече нямам и това,
само едно дупка от самота
Черно бял сега е моя свят -
вместо от цветове от сълзи излят.
Зад зелените очи погледни,
ще видиш още горещите сълзи
изплакани в онези тъмни дни -
без цветове....без мечти!
