Падаща звезда

Едно момиче с наивна душичка,
протегнало нагоре към звездите ръчичка,
с надежда и оптимизъм в очите
то гледало нагоре към звездите.

Чакало да падне звездата красива,
че да збъдне мечтата тъй мила!
Чакалко...надявало се с поглед
нагоре, да дойде и неговия ред...

Но напразно, звездите на небето
този път не зарадвали детето.
Ръчичката си момичето свалило
и от разочорованието глътка отпило.

Хората се присмяли – „ Само мечта
ще си остане това... „
Разгневено момичето рекло – „ Само мечта,
...не, не мисля така!! „

Едва сега момичето проумяло
колко много е грешало.
Не трябвало да чака звездите,
а да се бори за мечтите!

Минало година, две, три
момичето збъднало свойте мечти.
Погледнало към небето тъмно
и видяло една звазда да пада бавно....

Спомнило си колко нетърпеливо
било преди и казало си то –
„ Както бавно падна таз звезда,
така и се збъдна моята мечта!! ”

Параноя от любов

В моите очи, всичко се пречупва
и не мога да излезна от моята черупка...
от едно боя се – да не съм прекалено уязвима,
защото прекалено пъти се виждах наранена.

Помогни ми, моля, опияниме с твоята целувка,
прегърни ме силно, и ето, страхът ме напуска,
но остана ли за миг сама, сърцето
вика – „ Той е с друга! „ и болката се изписа по лицето.

Отново онзи страх, че си грешка,
и че аз на съдбата съм просто пешка...
сякаш нямам избор, всичко е предупределено
все аз и моето сърце да е наранено!

Друг път разума съвсем ме напуска
и от чувствата да съм зависима допуска.
Немога и ден без очите ти да зърна
и в топлия им поглед да потъна.

Всяко докосване, всеки поглед, всеки жест
доказват любовта ти, и нямаш нужда от тест,
но пак едно в главата ми кънти –
„ Не му се доверявай! „ – и от тоз глас ме боли.

С теб обаче всичко е като сън наяве,
прекалено съм влюбена и зависима даже!
Параноя от прекалено много любов
докажи ми, че за мен на всичко си готов!

Празна душа

Сърцето до последно догаря,
а душата ми от гняв изгаря!
Как можа това да ми причиниш
Така жестоко душата ми да раниш.

Не познавах в тебе игоиста,
преди така безчувствен ти не беше!!?
Промени се, и аз незнам какво стана...
Но таз промяна остави в сърцето ми кървава рана.

Надеждада, че прошката ще ме излекува
вече я няма, сега гневът е душата ми гостува.
Но все пак усмихвам ти се, сърцето
да те мразя ми не дава, мразя се за което!!

Късмета така и врати не ми отвори,
сърцето, като цигара до последно изгаря,
остана само фаса в пепелника,
моята празна душа за помощ да вика!