Сърцето до последно догаря,
а душата ми от гняв изгаря!
Как можа това да ми причиниш
Така жестоко душата ми да раниш.
Не познавах в тебе игоиста,
преди така безчувствен ти не беше!!?
Промени се, и аз незнам какво стана...
Но таз промяна остави в сърцето ми кървава рана.
Надеждада, че прошката ще ме излекува
вече я няма, сега гневът е душата ми гостува.
Но все пак усмихвам ти се, сърцето
да те мразя ми не дава, мразя се за което!!
Късмета така и врати не ми отвори,
сърцето, като цигара до последно изгаря,
остана само фаса в пепелника,
моята празна душа за помощ да вика!
Последния куплет е толкова силен...без думи съм...ставаш все по добра и по-добра.Само така!!!
ОтговорИзтриване