Само за миг

Преди пречката дa те имам беше тя
после любовта ти към нея в миг отлетя.
Сега би трябвало да си с мен,но не си
и бъдещето с теб отново се оказа само мечти.
Преди въобще не те имах,и само за това мечтаех.
После се реших и ясно любовта ти поисках,
и я получих,но само за миг единствен.
По-добре ли е от преди?
Понякога се чудя,истина ли беше,или сънувах?
Този миг уж кратък,а след него само за нов и нов и нов бленувах.
Когато до мен беше,когато топлината ти усещах.
Когато усните ни топли се сляха,тогава за времето забравих.
Това,което исках наистина беше тук до мен.
Целунах те и ти сякаш от мен беше запленен.
Толкова едеално беше всичко,сякаше нямаше да има край,но истината беше друга.
Но въпреки това се чувствах единствената за теб,в този миг за мен идеален.
Затворих очи,приближих се близо до теб.
Усещах как сърцето ти биеше силно,бързо.
Отново те целунах,но усетих,че края беше близо.
Отворих очи и.....този миг идеален свърши,сама бях отново,
но утехата беше една,че поне те имах,
само за миг,но нали това исках,нали за това мечтаех.....нали?

Труден избор

В мен спорят разум и сърце.
Сърцето иска,това за което мечтае
всяка нощ - ти,а разума желае
справедлива да съм - мой не си.

Дълго всяка нощ те спорят
и на висок тон си говорят.
Всеки на своето мнение държи,
като не приемат компромиси.

Всеки път си казвам - разума печели,
но видяли те,отново в мен се пораждат копнежи,
за всичко,което може да бъде,
и сърцето веднага властта си връща.

Всеки ден този кръговрат се повтаря,
а и те са инати,с тях не може да се разговаря
Искам най-сеттне някякво умно решение,
но моето сърце не е за пренебрегване.

Сега сърцето написало е молба,
за да изпълни своятя мечта.
Ясно е каква е - искам да съм с теб
и разума добре знае всеки ред.

Но инат е и не отстъпва,
но и на сърцето кураж не му липсва.
Спорят те отново и отново,
но и двамата имат право.

Вярно е - мой не си,за сега,
но не се знае какво ще стане след това.
Ще изчакам,ще премисля,
но да съм губещата не мисля.

Да съм егоист не съм свикнала,
да съм добра и примерна съм привикнала,
но в този случай печели сърцето-
с теб ще съм - въпреки нея и разумното.

Изгубен шанс

Искам времето да върна
и още в първия миг силно да те прегърна,
но миналото не се връща,
а моята любов ме поглъща.

Всякя секунда желая
времето да върна,
всяка секунда копнея
в прегръдките ми теб да зърна

Но мой не си,друга взете.
Как завиждам и,как те
желая,но мой си ти
само в моите мечти.

В очите ми личи,
че в сърцето си ми ти.
Тя не го ли вижда,
че някой за теб и завижда.

Но очите ти ми казват,
а и действията ти показват,
че не си влюбен ти.
Поне не и в нея,нали?

Желаеш ли ме,кажи?
Аз ли съм в твоите мечти?
Една целувка ми дай
и нека тя няма край!

Да ти призная ли всичко?
За страстта,която ме изгаря,
за вината,че тази любов мечтана
грешна май се оказа.

Ти си нейн,макар и да не личи,
но няма да позволя всичко да остане само мечти.
Егоист,ако искаш ме наречи,
че желая само за мен да си!