Труден избор

В мен спорят разум и сърце.
Сърцето иска,това за което мечтае
всяка нощ - ти,а разума желае
справедлива да съм - мой не си.

Дълго всяка нощ те спорят
и на висок тон си говорят.
Всеки на своето мнение държи,
като не приемат компромиси.

Всеки път си казвам - разума печели,
но видяли те,отново в мен се пораждат копнежи,
за всичко,което може да бъде,
и сърцето веднага властта си връща.

Всеки ден този кръговрат се повтаря,
а и те са инати,с тях не може да се разговаря
Искам най-сеттне някякво умно решение,
но моето сърце не е за пренебрегване.

Сега сърцето написало е молба,
за да изпълни своятя мечта.
Ясно е каква е - искам да съм с теб
и разума добре знае всеки ред.

Но инат е и не отстъпва,
но и на сърцето кураж не му липсва.
Спорят те отново и отново,
но и двамата имат право.

Вярно е - мой не си,за сега,
но не се знае какво ще стане след това.
Ще изчакам,ще премисля,
но да съм губещата не мисля.

Да съм егоист не съм свикнала,
да съм добра и примерна съм привикнала,
но в този случай печели сърцето-
с теб ще съм - въпреки нея и разумното.