Съдба – не, не бих казала, по скоро ирония, ирония на съдбата ако държите непременно да е намесена и съдбата, но определено беше ирония, от всичките маси в това доста просторно заведение ние трябваше да изберем масата на която беше издълбано ТВОЕТО име, точно пред моето място, с достатъчно големи букви, за да не отлепям поглед от тях. От надписа си личеше, че е написан доста отдавна, дали човекът който го е направил е съзнавал, че след година, две неговата постъпка ще се отрази толкова много на даден човек, в частност МЕН, че да започне да си мисли как съдбата си играе с него и винаги го връща при един и същи човек, а именно неговото име се кипреше красиво издълбано пред очите ми. Гледах ги и всяка буква ми напомняше че ми липсва човека чието име изписваха тези букви, стоях там затаила дъх и се опитвах да се убедя че нищо не е станало – напразно . Кога щеше да дойде времето когато твоето име щеше да е като всяко друго? Прехвърлям много възможни отговори – когато срещна някой друг – вече го направих, той дори е тук до мен, до твоето име, когато се влюбя в друг – и това стана, обичам го, но не както теб, когато ти си с друга – винаги си бил с друга, пак не помага, може би никога няма да се освободя, може би не искам, и пак стигаме до теорията, че съдбата си играе с мен и ме връща все при теб. Стоях до твоето име и него, гледах го, започнах да ви сравнявам, с надеждата, че това ще помогне, какво за бога си мислех, не помогна само влоши нещата, всеки критерий за сравнение печелеше ти, а дори не беше тук, само името ти ме изгаряше, разпиляваше, и отново ме събираше за да започне да ме гори отново, малко по – малко с всеки спомен, който ми носеше името ти, завинаги издълбано в моето сърце, като отпечатъка на една любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар