Оазис

Като мираж в пустиня, като наивна детска мечта –
Чиста, неопетнена безкористнна но остава си лъжа.
Като лек за луд, като светлина за сляп,
като за глух мелодия и като за светица грях.

Дъха ми спира, свят ми си върти, всичко в мен боли
Като жаден в пустиня осъзнал че оазиса се отдалечи
Оказва се мираж, както онзи за нас създаден свят -
оазис за черно белите ни души обагрящ ги с цвят.

В този свят за всичко е достатъчна любовта
Усмихваш се неволно, не си заслепен от гордостта,
Нищо не ти пречи да ме обичаш, дори съвеста,
Любовта ти изпълва всяко кътче в моята душа, няма самота.

Да те обичам е толкова лестно, целувам те
Очите ми засияват,отвътре стоплят те
Забравяш всичко, всички,забравяш реалносста
Щаслив си, като влюбено дете забравящо за дъжда.

Не искам да напускам този свят,не искам реалността
Там ги има и гордостта, там измъчва те съвестта
Там на миналото не обръщаш гръб
И на опашката за лоши спомени си пръв.

В реалносста за жалост любовта за всичко не стига,
Но и сега до този свят се докосваме за няколко мига
Обичам те, и дори в този свят греят ми очите,
при спомена как прошепна ми обичам те.